Топла Носталгия
Края на златните и топли дни.
Последни слънчеви лъчи…
Цяло лято жега ми тежи,
но сега за лятото душата ми скърби…
за него всеки тихичко сега тъжи…
Носталгично гледам в изминалите златни дни…
и нежна болка се роди и…
сълзица леко ми напира…
Захладнели ветрове навяват ми надежди сладки – за подкрепа.
До следващато лято, ще ги пазя зорко в моята гореща шепа.
Жътва
Вече месец слънцето безмилостно нивята жари.
Полета трептят, танцуват в мараня.
Хребети тънат и врят в огнена пара,
сковани в безкраен думан.
Суша, пек – земя се пука.
Тежко им тези, дет са на полето.
Огън ги гори и жътва ги мори.
Кой знае що е хляб – прехрана, с кървав пот да се изкара?
Мисли, тачи и себе си не величи, всеки има място в този Свят определено,
и то съвсем не е спрямо твоят чин, офис или кабинет дори и малко занишено!
Други път, кога хляба, мляко си купуваш, помисли и се сети:
полето – там хора жънат и сено събират, и от глад умират,
алчен народ да нахранят и месо да му набавят.
Късметлии сме и аз и ти, че сме се родили тук, нали?
Че не ходим с дрипи сред стада, а с одежди в модерни возила.
