Перут и Акуалия били двойка от млади години.
Обичали се толкова силно…
От момента, в който се видели за пръв път, разпознали един в друг онази частица, която ги правела завършени в този живот.
Те знаели, че вече са готови и имат всичко необходимо за да научат уроците, за които са дошли и да оставят своя принос.
Изучавали живота тук на Земята, а той е толкова интересен и динамичен. Понякога нежен и мил, друг път циничен и дори вулгарен. Състрадателен, загрижен и контрастно – агресивен и жесток. Изпълнен с любов и омраза, със завист и радост.
– Но как е възможно? Не може да е само това… – чудели се Перут и Акуалия…
– И защо е всичкото това страдание?…
Не след дълго двамата разбрали, че това е само на повърхността на океана и че истината е дълбоко и отвъд.
Но как да са част от всички и едновременно да живеят в истина?
Това било тяхното търсене, техният път…
В единение открили как да бъдат част от този свят и същевременно да не живеят в него.
Акуалия и Перут обикаляли земите да разпространяват това знание сред хората. Хиляди усмивки разцъфвали навсякъде, където стъпвали, но имало много работа…
След години започнали да работят с хората и обществото, на онова фино ниво, отвътре, от сърцето и душата, отвъд. Не било нужно дори и да се срещат с тях.
Те медитирали с часове, дни и седмици дори.
И винаги се отваряла още работа. Светът все намирал начин да оплеска нещата.
Въпреки всичко те били твърдо решени да отдадат целия си дух и живот за благото на всички.
Така двамата седяли подпрени гръб в гръб край морето и медитирали. Били минали вече няколко дни, а не помръдвали и милиметър.
Телата им блестели на слънцето и сияели на лунната светлина. Всичко се виело в унисон с тях…
Станали едно с Природата, продължавайки да помагат на нея и на всичко в нея.
Акуалия се сляла с океана, а Перут се превърнал в огромна скала насред водата. Така вълните блъскали камъка и малко по малко щели да го разтворят в океана.
Казват, че когато скалата се стопяла напълно, тогава щял да настане мир. Тогава всичката карма щяла да бъде отработена, а двамата влюбени щели да се слеят в безкрайността и да приключат със службата си на Земята.
Така те никога нямало да се разделят и никога нямало да спрат помощта там където е нужна.
Камъкът се гушкал във водата, а тя нежно извайвала дупки и се притискала в него, за да го прегръща дълго и силно. Заедно танцували, заедно бушували и се любували. Понякога изглеждало, че плачат или се карат, но това било само отражения на проблемите, които разрешавали духом на Земята.
