Здрасти!
Добре дошъл/ла отново в моя сън! Дъжд.
Не е много силен, но е лято и малко захладня.
Около нас – все голи и каменисти поляни.
Сухи треви и вечнозелени бодли. Мисълта се лута, уморена!
Къде е моят дом?
Убежище! Убежище! Къде е моят храм?
Да намерим подслон!
Хайде, трябва да открием моето светилище!
Там! Там се вижда краят на полята.
Вървим устремено!…
Идва буря!…
Спокойно! Виж небето!
Сиво е, да!
Но бързо ще премине!
…
Стигнахме гората!
Иглолистна.
Толкова е чисто!
Тук вече дъждът не се усеща така!
Меко е! Земята е покрита от изсъхнали иглици, обагрени в ръжда.
Боси сме. Но не боцка
Няма пътека! Ние ще я правим!
Тихо е!
Само капките лекичко поромоляват.
Уха!
Дълго чакан дъжд.
Подсилва всички аромати!
Тамянова гора!
Това ли е?
Това е моят храм?
Мирише ми на храм, но дали?
Още ни вали!
…
Чакай! Слушай!
Чуваш ли?
Чува се Вода!
Да вървим, да я намерим!
С поклон излизаме с тебе от гората.
Дълго време ще пазим спомена за аромата, тишината, красотата!
…
Виж!
Животинската пътечка!
Тя ще ни отведе! Ето! Проследи я с очи! Стига до брега!
Виждам и синьото море!
Още малко и сме там!
Там сигурно е моят храм!
…
Мъчен е теренът!
Дано брегът е по-добре!…
Още малко… ето го и него!
О, не – още по–зле!
Висок е! Каменист, ронлив и стръмен!
Ще вървим, лекичка–полекичка!
…
Ох!
Шипове! Каменни ками!
Бодат и израняват стъпалата.
Внимавай!
Ще се справим!
…
Вижда се водата – тъмносиня!
Бавничко се движим, но ставаме все по-уверени.
Подхлъзвам се и аз, и ти, падаме лекичко и ставаме, залитаме, но все вървим!
Като прохождащи дечица лъкатушим.
С времето ще се научим!
Колко остър може да е животът!
…
Тук всичко се разпада!
Пътят се троши, а пътека няма!
Земята на катове помляна!
Руини! Всичко е в разруха!
Камъни начупени, захвърлени!
Голи, остри, сухи!
На места се запрели канари – търкаляни преди!
Но виж!
Дървета! Иглолистни! Вечнозелени!
Новото начало следва неизменно края!
Нов живот, пробуден в катастрофа!
Всичко се променя!
…
Стигаме водата!
Сини дълбини! Чисти – страшни, непознати!
Докъдето погледът ти види!
Колко безграничен е животът!
…
Помниш още бурята, нали?
Дъжд! Засилва се!
Ооо!
Светкавица блести!
Сега ще изгърми!
Грохот….
Виж как всичко се променя, вибрира и върти!
Дори и тук, накрай света!
Движение, действие шуми!
…
Къде е моят път?
Къде е моят храм?
Как да го намерим?
Да влезем във водата!
Едва–едва напускаме брега бодлив.
Поглеждам под водата!
Внимавай! Виж тези черни таралежи по скалите!
Навсякъде са!
Истински късмет е, че не сме се наранили!
Да влезем по-навътре, да оставиме брега зад нас! Да избягаме от дъжда над нас!
…
Колко много рибки!
Но защо ни гледат толкова учудено?
Дори не бягат, а се доближават!
Знаят, че няма да ги нараним!
Виж това там!
Жълт корал!
И рибата в него!
На това му викам хубав дом! Или храм?!
Поеми си дъх! Да я видим пак!
И тя ни гледа изумено!
Някакви чудаци, опитват се да плуват! Въздух нямат, а искат да са риби!
Премръзвам!
И ти ли?
Водата е студена!
Да излизаме тогава!
Там! Има мъничка горичка!
Там ще се крием от дъжда!
За момент бяхме забравили за него.
…
Подсуши се!
В раницата имам по една хавлия.
Тук отдолу, под короните на малката горица, не вали така.
По-добре сме вече, почти сме сухи, сгряти!
Чудя се къде е този храм?
В природата сме! Далече от града!
Къде да търсим?
Вярно, че в главата ми притихна, но все пак!
Да погледнем и отвъд!
Ще седнем тук!
И ще чакаме!
Да!
Мечо Пух е казал:
Понякога седя и си мисля, друг път само си седя!
Да послушаме този мъдрец!
Отпусни се! Затвори очи!
А за времето – не се тревожи!
Знам че няма дълго да вали!
Всичко се променя, казах го, нали?
Скоро, още малко и слънце ще ни озари!
Както всяка сутрин, слъчи разпръскват мрака, така и след дъжд винаги изгрява!
Колкото и е да е зле, нещата се променят!
Не утре – след малко ще е по-добре!
И така дъждът валя, облакът гърмя и после всичко спря.
Отвори очи!
Слънцето среброто в злато претопи и сега навсякъде блести!
От изток вечерта започва да личи, да се протяга.
Но не сребро, а платина в сплавта добавя!
Вълните как се мажат!
По острите скали!
И се галят!
Това е майсторлъкът в живота!
Виж! Водата е сапфир!
Огледало ми е на душата – е, не е ли това душевен мир?
Та аз съм вече скрит! Винаги съм бил! Винаги ще съм!
Тяло – дом! Ум – стопанин! А пътят – той е вътре в мен!
Моят Храм вече е открит!